неделя, 21 юли 2013 г.

PART 1: Началото


През лятото Крийпсити беше почти същия като през зимата. Но тъй като много хора не са чели Крийпсити, това им е непонятно. Накратко пак е гадно и мрачно, само дето е ужасно задушно и горещо.
И тъй като тази част на историята няма нищо общо с предходната, искам да вметна като автор за помощ на четящите, които са запознати с предишната част, че тази може да се разглежда като една алтернативна вселена, но със същата концепция.
Русата коса на Джаел настръхваше, докато гледаше прогнозата за времето.
- Пак ще е обчано с 40 градуса температура – констатира пред Хемана и Елион – Успокоява ме само мисълта, че все някъде времето е по-гадно от това тук!
Двете момичета се спогледаха, чудейки се кое ще е това място. Все пак град на име Крийпсити, измислен от мен, предполагаше да бъде най-гадното място в света.
- И все пак жегата не трябва да ни спира да правим нещо – каза Елион, която се бе изтегнала на дивана на Хемана и си вееше с автентичносото си викторианско ветрило, произведено от гладуващи китайчета в Ирак по време на Коледа преди няколко месеца.
Джаел не очакваше да го чуе точно от нея. Всъщност очакваше да се присъедини към Хемана, която бе донесла хладилника в хола си и го бе насочила към бюрото на компютъра така, че хладния му полъх да я достига максимално. После се сети, че Елион не си падаше по студа като тях.


- Предлагаш ли да правим нещо интересно и вълнуващо? – попита той с ентусиазъм в гласът, макар всъщност единственото което искаше да беше още лед. Естествено, такъв нямаше, тъй като хладилника на Хемана отдавна се бе размразил.
- Може да идем на кафе, като се поразхлади навън – предложи накрая Хемана, пускайки и връзвайки отново медната си коса с цел да прибере по-внимателно всеки един косъм, който полепваше по челото й от потта.
Да стане по-хладно нямаше изгледи и тримата го знаеха много добре. Както и да им стане по-интересно.
- В алтернативния свят беше по-интересно – констатира Елион – там имахме супер-сили и бяхме вещици.
- Искаш да имаме супер сили? – озадачи се Хемана.
- Не би било лошо – замечтано се включи и Джаел – Представи си само... ако можех да докарам зима през юли... щеше да е страхотно, нали?
Хемана се замисли. Всъщност какво й пукаше, нали си имаше хладилник?
- Винаги може да идем в Гората да потърсим нещо магическо, което да ни дари със свръх сили – предложи Елион.
Хемана извади игла и конец изподбюрото си и понечи да зашие ръката си за дивана.
- Няма да ходим в Гората – втренчи се в нея Джаел – Твърде очевидно е. А и никога не съм харесвал магическите артефакти.
- Тогава какво предлагаш? – прехвърли му Елион топката.
Той се замисли. От перхидрола, често му трябваше време за да измисли нещо.


.: Съдържание :.

2 коментара: