PART 5: На шопинг

В централната част на града, Елион бе решила да се разходи из магазините да си купи някоя нова дреха. Тъй като си беше сама шеф реши да почива в понеделниците, макар Хемана и Джаел да бяха на работа и да нямаше как да й правят компания – това беше непредвидена част в решението й. Но беше твърда в желанието си да почива, когато другите се трудят, за да им го натяква и не изневеряваше на себе си. Затова й се преструваше, че не й е проблем да пазарува сама в понеделник. Хемана почиваше по стандарт – в събота и неделя, а работата на Джаел го устройваше идеално – петък и събота и по този начин той беше свободен да върши всякакви глупости още от четвъртък вечер (макар Елион да не помнеше кога факта, че е вторник вечер и в сряда е на работа го е спирало)

Влезе с тази доволна мисъл в поредния магазин и се загледа в красивите лилави рокли, които бяха окачени на закачалките с етикет „Нова стока, произведена в Уругвай от бивши отчаяни съпруги, нелегално прекарани в страната от Северна Корея“. Бяха красиви и ефирни, леки като за лятото и не твърде разголени, за да умреш от студ вечер. Градът се славеше с променливият си климат, но често лятото можеше да се сравни с пустиня – непоносима жега през деня(макар рядко да печеше слънце, но за сметка на това, когато го правеше – жулеше яко хората) и антрактически студ нощем.
- Да ви помогна в този горещ ден, госпожице? – попита я продавачката, очевидно малолетно момиче, навярно нелегално доведено в тази държава от производителите на дрехите, които тя гледаше – личеше си по корейските черти.
- Предлагате ми студена кока-кола в замразена чаша? – зарадва се Елион.
- Ами... – момичето се позачуди и объркано огледа обстановката около себе си – Не, но мога да ви предложа чай.
Прекрасно. Чай. Точно от това имаше нужда при този 43 градусов застоял въздух в скапания им магазин. В Крийпсити климатиците бяха забранени със закон с цел опазване здравето на жителите на града, тъй като изсушаваха въздуха. Закона бе приет с радост още когато съответната бяла техника навлизаше като масово средство за охлаждане. Вентилаторите бяха забранени още преди да бъдат пуснати в употреба.
- Не бих отказала чаша топъл чай – отвърна Елион и продължи да разглежда роклите, премахвайки с ръка вече видяната, за да се добере до следващата.
Не бе сигурна дали си въобразява и дали е от жегата, но сякаш дрехите пареха кожата по ръката й повече отколкото би трябвало. Може би горещия въздух до толкова се бе пропил в тънката синтетична материя. В това имаше някаква логика, макар Елион да не беше сигурна каква точно. Другия вариант бе да се нагряват от лампите, тъй като слънце – очевидно – нямаше, а дори да имаше, то едва ли би успяло да напече достатъчно роклите, за да...
- Какво правите?! – извика изплашено малкото корейско момиченце, почти напявайки песен на 2 ne 1.
- Аз какво правя? Ти какво правиш! 2 ne 1 са южно-корейки. – поучително и възмутено отвърна Елион на малката продавачка. Отне й няколко секунди, докато осъзнае, че роклята, където е поставила ръката си е в пламъци, след което побегна навън като крадец.
Тичаше колкото й краката държат, докато не пресече улицата и се спря задъхана от другата страна на улицата. Извади телефона си.
- Скъпи, няма да повярваш какво ми се случи – изпуфтя в слушалката.

.: Съдържание :.