PART 2: Магическите кутии

Три вечери по-късно тримата в крайна сметка бяха в Гората. Тя всъщност не беше гора, а най-големият парк в Крийпсити. Истинската гора, която в действителност обхващаше покрайнините на Крийпсити беше твърде опасна, за да се ходи там дори денем, а тъй като нашите герои нямаха супер-сили не искаха да рискуват да станат поредната жертва убити от диво животно. Покрай Крийпсити се говореше много за диви животни, тъй като ежедневно се намираха трупове на ентусиасти, дръзнали да се разхождат в гората. Такива животни, обаче, не бяха забелязвани на територията на града.
- По-голяма вероятност има да са върколаци – каза Джаел, докато стояха в любимата си беседка в Гората.
- Може да са и феи. – подигра му се Хемана.
Той навъси вежди. Да, нямаше да му е зле сега да притежава свръх сили.
Вечерта бе сравнително прохладна. Въздуха потрепваше от време на време и листата на дърветата нежно шумоляха. Приятелите не бяха сигурни дали си внушават, че е по-хладно само защото по местната телевизия КТД (Крийпсити Телевизия Днес, да не се бърка с Кабелна Телевизия Димитровград!) казаха, че днес ще бъде 39 градуса и се очаква „нежен бриз“ движещ се със скоростта на охлюв с ипотека.
- Защо дойдохме тук, пак? – попита Елион и отметна червената си коса назад.
- Да търсим магически артефакт, който ще ни даде свръх-сили – напомни собствената й идея Хемана.
- А да... – сети се червенокоската.
- Аз все още не съм щастлив от този факт – нацупи се Джаел. Той обичаше нещата да стават по неговия начин, тъй като смяташе, че именно той е верният... винаги – Но още не съм измислил друг вариант! – бързо допълни, като засече острите им погледи. След което прозрението го удари по главата като пиано в анимационен филм. Всъщност беше шишарка, но Джаел реши да игнорира този факт, тъй като пианото беше къде по-интриггуващо от някаква си шишарка. Пък и възможността за пиано в парк или гора бе доста по-невероятна от шишарка в парк или гора. Да, нека бъде пиано.
- Измислих го! Трябва да се поровим в таваните и мазетата си, за да разберем, че всъщност ние сме вещици и имаме свръх-сили, но трябва да ги активираме!
Тримата се втурнаха всеки към дома си.

Няколко часа по-късно, както се бяха договорили се бяха събрали в дома на Джаел. Не за друго, а защото беше близо до гората и имаше изглед натам и това я караше да изглежда по-зловеща – идеално за да прeдаде нужната мистериозна атмосфера и да не се налага да ви я описвам по-нататък.
- Хора! Няма да повярвате какво намерих!!! – посрещна ги радостно той още от вратата, държейки средно голяма дървена кутия в ръце с изрисуван пентаграм на него и надпис „Мистериозна кутия“.
- Да не я намери в мазето? – шашна се Елион.
- ДА! – извика радостно Джаел, докато вървяха към хола – Как позна?
Червенокоската тупна на масата идентична, направо същата кутия, последвана от Хемана. Три абсолютно еднакви дървени кутии стояха на масата в хола, изрисувани с една и съща пентаграма.
- В днешно време всичко е скапана конфекция – заключи Хемана и обърна кутиите една по една – Виждаш ли? Made in China…
Другите двама се съгласиха негласно, само с цъкане на езика, след което всички се настаниха около масата и понечиха към съответните си кутии, не напълно убедени дали са взели правилните.
- О! Упътване как да получиш магически сили! – възклина Хемана – Със заклинанието, свещи и всичко... това прилича на...
- ... комплект за начинаещи! – довършиха изречението й в един глас другите двама.
Гръм проряза тишината на нощта и лампата замижа, след което се нормализира.
- Нямам търпение, нямам търпение... – пляскаше с ръце като психично нестабилен Джаел, докато другите две го гледаха сякаш е невменяем и кротко вадеха принадлежностите от магическия си комплект.
Тримата подредиха цялата стая със свещите от комплектите си. По неясна за тях причина в малките кутии имаше достатъчно, за да изпълнят целия хол на Джаел.
Те се наредиха около масата и всеки взе листчето, което стоеше в кутията му.
- Маха-маха, тунга – зачетоха – Тунга, тунга бабарунга!
Гръм отново разряза тишината като нож на Хенкел разрязва домашно краве сирене. Никой от присъстващите в стаята не потрепна. За повече драматизъм, нали вече се занимаваха с магии, трябваше да свикнат рано или късно на зловещите аспекти в историята.
- Манама манама гининя, пус тамастия! Хванима Хванима! Банима Банима Банима!
Електричеството спря.
- Това е знак! – чу се гласът на Джаел в тъмнината.
- Изгасихме лампата, за да запалим свещите – сръчка го Елион.
Джаел отвори очи и осъзна този факт. В стаята светеше силно като калифорнийски ден. Нещо невиждано в Крийпсити през никое време от годината.
Тогава изведнъж прозорецът се отвори и силен повей на вятъра изгаси огъня на всяка свещ вътре.
- Това вече е знак! – поправи го Хемана.
Приятелите се втурнаха в коридора, където се намираха бушоните.
- Не... бушона на свещите се е развъртял – разочаровано изцъка с език Джаел и завъртя един от тях с малка рисунка на горяща свещичка. Отново светлина озари хола. Разочаровани, приятелите прекараха остатъка на вечерта на дивана, пиейки кока-кола и проклинайки образите си в паралелната реалност, които се бяха родили със супер сили и не им се налагаше да ползват магически комплекти, произведени от гладни сумалийчета в Тайван по време на пълнолуние.

.: Съдържание :.