PART 7: Мистериозният квартал

Правеше бавни крачки, докато високата, стройна фигура го придържаше.
- Ето... така – помогна Му да седне на дивана – Ще мине време, преди да се възстановите. Харесва ли Ви апартамента?
Очите му огледаха стаята. Беше луксозно жилище, избрано специално от Тримата забулени, финансирано лично от тях. Изобилстваше от златни орнаменти по кървавочервените завеси и рубинените дивани. Всяка вещ сякаш имаше невидим етикет на себе си „скъпо“, а на някои от тях си беше направо видим, тъй като Никалъс бе забравил да ги махне.
Кимна тихо. Почти не можеше да говори. Устните му бяха пресъхнали и трябваше да пести силите си, докато се възстановяваше.

PART 6: Ежемесечно повишение цените на тока

Мразеше да го прави, но работата му го изискваше. Всъщност това беше едно от най-досадните неща, които се повтаряха всеки месец и с удоволствие би ги заменил за месечен цикъл, ако имаше възможност. Всъщност не можеше да направи адекватно сравнение между преживяването, за това му помогна едрата жена, която чакаше на опашката до него. Думите й „Предпочитам да кървя цял месец, вместо да стоя тук и секунда повече“ му се сториха добър цитат за материала утре. Какъв беше шанса да я срещне пак другата седмица?
Джаел чакаше на дългата опашка в претъпканото енерго. Никой не знаеше защо винаги имаше такава дълга опашка тук, но тя бе неоспорим факт. Може би се дължеше и на това, че нямаше другаде къде да се плати тока в този град, а интернет плащанията бяха забранени със закон, тъй като Общината нямаше доверие на паричните трансфери онлайн. Освен това работното време беше от 8 до 12 с обедна почивка до 16, а след 17 вече не работеха с клиенти. Джаел се чудеше какво значи това – когато започна ежемесечните си посещения в енергото за да пише за месечното повишение на цените на тока – какво значи „работа с клиенти“, тъй като на него му звучеше така, сякаш след 17 обектът продължаваше тайна, мистериозна работа, която не включва данъкоплатците. Ако познаваше някой добър журналист, навярно щеше да му се обади да провери, тъй като имаше нещо гнило.

PART 5: На шопинг

В централната част на града, Елион бе решила да се разходи из магазините да си купи някоя нова дреха. Тъй като си беше сама шеф реши да почива в понеделниците, макар Хемана и Джаел да бяха на работа и да нямаше как да й правят компания – това беше непредвидена част в решението й. Но беше твърда в желанието си да почива, когато другите се трудят, за да им го натяква и не изневеряваше на себе си. Затова й се преструваше, че не й е проблем да пазарува сама в понеделник. Хемана почиваше по стандарт – в събота и неделя, а работата на Джаел го устройваше идеално – петък и събота и по този начин той беше свободен да върши всякакви глупости още от четвъртък вечер (макар Елион да не помнеше кога факта, че е вторник вечер и в сряда е на работа го е спирало)

RART 4: "Сълза и плач"

Беше задушна сутрин в Крийпсити, като всяка друга в края на юли. Горещия въздух едва проникваше през дихателните органи на обитателите на градчето, търсейки път към дробовете им и нямащ търпение, тъй като в откритото пространство му се струваше твърде тясно.
Хемана трябваше да отиде по-рано на работа този понеделник, тъй като в театър „Сълза и Плач“, където работеше тя, имаха нов директор, който ги свика на ранна среща.
Рижото момиче не слушаше какво говори новия директор, който бе срещала из коридорите преди това. Не беше наясно каква длъжност е изпълнявал до сега и горе-долу от това, което все пак подочуваше от думите му – това така и не й ставаше ясно. Прие, че работи в театъра и толкова. До сега го бе имала за малък, досаден гном, но гледайки го, стоящ на директорското място, изведнъж Хемана реши, че всъщност е до някаква степен привлекателен.

PART 3: Тримата забулени

Студеният дъжд се сипеше над града и се смесваше с нагорещения летен въздух. Изпарения се носеха из улиците от сместа между горещината на сградите и поливащите го ледени капки от небето.
Някъде, неизвестно къде, в Мистериозният квартал, в една порутена сграда, се бяха събрали Жреците на Мрака.
- Предпочитам да бъда наричан Черния магьосник – обърна се един от тях към мен, докато разказвах. Идиот. Ще трябва да го убия. Само да можех да видя лицето му от проклетата черна качулка, която се спускаше пред очите му.

PART 2: Магическите кутии

Три вечери по-късно тримата в крайна сметка бяха в Гората. Тя всъщност не беше гора, а най-големият парк в Крийпсити. Истинската гора, която в действителност обхващаше покрайнините на Крийпсити беше твърде опасна, за да се ходи там дори денем, а тъй като нашите герои нямаха супер-сили не искаха да рискуват да станат поредната жертва убити от диво животно. Покрай Крийпсити се говореше много за диви животни, тъй като ежедневно се намираха трупове на ентусиасти, дръзнали да се разхождат в гората. Такива животни, обаче, не бяха забелязвани на територията на града.
- По-голяма вероятност има да са върколаци – каза Джаел, докато стояха в любимата си беседка в Гората.
- Може да са и феи. – подигра му се Хемана.
Той навъси вежди. Да, нямаше да му е зле сега да притежава свръх сили.
Вечерта бе сравнително прохладна. Въздуха потрепваше от време на време и листата на дърветата нежно шумоляха. Приятелите не бяха сигурни дали си внушават, че е по-хладно само защото по местната телевизия КТД (Крийпсити Телевизия Днес, да не се бърка с Кабелна Телевизия Димитровград!) казаха, че днес ще бъде 39 градуса и се очаква „нежен бриз“ движещ се със скоростта на охлюв с ипотека.
- Защо дойдохме тук, пак? – попита Елион и отметна червената си коса назад.
- Да търсим магически артефакт, който ще ни даде свръх-сили – напомни собствената й идея Хемана.
- А да... – сети се червенокоската.
- Аз все още не съм щастлив от този факт – нацупи се Джаел. Той обичаше нещата да стават по неговия начин, тъй като смяташе, че именно той е верният... винаги – Но още не съм измислил друг вариант! – бързо допълни, като засече острите им погледи. След което прозрението го удари по главата като пиано в анимационен филм. Всъщност беше шишарка, но Джаел реши да игнорира този факт, тъй като пианото беше къде по-интриггуващо от някаква си шишарка. Пък и възможността за пиано в парк или гора бе доста по-невероятна от шишарка в парк или гора. Да, нека бъде пиано.
- Измислих го! Трябва да се поровим в таваните и мазетата си, за да разберем, че всъщност ние сме вещици и имаме свръх-сили, но трябва да ги активираме!
Тримата се втурнаха всеки към дома си.

PART 1: Началото

През лятото Крийпсити беше почти същия като през зимата. Но тъй като много хора не са чели Крийпсити, това им е непонятно. Накратко пак е гадно и мрачно, само дето е ужасно задушно и горещо.
И тъй като тази част на историята няма нищо общо с предходната, искам да вметна като автор за помощ на четящите, които са запознати с предишната част, че тази може да се разглежда като една алтернативна вселена, но със същата концепция.

Русата коса на Джаел настръхваше, докато гледаше прогнозата за времето.
- Пак ще е обчано с 40 градуса температура – констатира пред Хемана и Елион – Успокоява ме само мисълта, че все някъде времето е по-гадно от това тук!
Двете момичета се спогледаха, чудейки се кое ще е това място. Все пак град на име Крийпсити, измислен от мен, предполагаше да бъде най-гадното място в света.
- И все пак жегата не трябва да ни спира да правим нещо – каза Елион, която се бе изтегнала на дивана на Хемана и си вееше с автентичносото си викторианско ветрило, произведено от гладуващи китайчета в Ирак по време на Коледа преди няколко месеца.
Джаел не очакваше да го чуе точно от нея. Всъщност очакваше да се присъедини към Хемана, която бе донесла хладилника в хола си и го бе насочила към бюрото на компютъра така, че хладния му полъх да я достига максимално. После се сети, че Елион не си падаше по студа като тях.