PART 6: Ежемесечно повишение цените на тока

Мразеше да го прави, но работата му го изискваше. Всъщност това беше едно от най-досадните неща, които се повтаряха всеки месец и с удоволствие би ги заменил за месечен цикъл, ако имаше възможност. Всъщност не можеше да направи адекватно сравнение между преживяването, за това му помогна едрата жена, която чакаше на опашката до него. Думите й „Предпочитам да кървя цял месец, вместо да стоя тук и секунда повече“ му се сториха добър цитат за материала утре. Какъв беше шанса да я срещне пак другата седмица?
Джаел чакаше на дългата опашка в претъпканото енерго. Никой не знаеше защо винаги имаше такава дълга опашка тук, но тя бе неоспорим факт. Може би се дължеше и на това, че нямаше другаде къде да се плати тока в този град, а интернет плащанията бяха забранени със закон, тъй като Общината нямаше доверие на паричните трансфери онлайн. Освен това работното време беше от 8 до 12 с обедна почивка до 16, а след 17 вече не работеха с клиенти. Джаел се чудеше какво значи това – когато започна ежемесечните си посещения в енергото за да пише за месечното повишение на цените на тока – какво значи „работа с клиенти“, тъй като на него му звучеше така, сякаш след 17 обектът продължаваше тайна, мистериозна работа, която не включва данъкоплатците. Ако познаваше някой добър журналист, навярно щеше да му се обади да провери, тъй като имаше нещо гнило.

Русия младеж не можеше да търпи жегата, подобно на приятелката си Хемана и за втори път му се налагаше да изживее удоволствието да виси в енергото през лятото. Пуфтеше, облян в пот и сякаш това не бе достатъчно, но се и чудеше как ще се представи в този вид. „Здравейте, аз съм гадния потен репортер от КрийпиНюз“ представяше си как казва. Идеше му да се гръмне, беше толкова унизително. Отчаяно вееше с ръцете си, за да раздвижи въздуха около лицето си и да се охлади и въртеше главата си в търсене на отворени врати и прозорци, които да правят течение, за да наклони глава натам. Уви, такива нямаше.
Сякаш въздуха се раздвижи из трескаво махащите с ръце хора и всички наклониха глави в съответната посока, а устните им се разкривиха в усмивки подобно на зловещи клоуни във филм на ужасите. Освен Джаел, който усещаше хладния бриз между пръстите си.
Стисна дръжката на чантата си и разбута опашката, запътвайки се към изхода от където беше дошъл. Редакторът му щеше да го убие, че е изпуснал така важния материал за цените на тока за август, но шестото чувство на Джаел го удряше по главата все по-силно и по-силно.
- Ще минаваш или не? – подканващия вик на високия мъж бе съпроводен с няколко леки потупвания по главата. Джаел нямаше време да се вбеси, че разваля рошавата му прическа. Беше твърде паниран. Толкова, че не забеляза как два чифта сини очи го следяха от самото му идване.
Хладния 40 градусов въздух навън подейства като почивка на Еверест за дробовете на Джаел, който нямаше търпение да се изфука пред приятелките си, че ритуалът от неговият магически комплект е дал резултат и всъщност има магически сили.

Препускаше с все сила в мрака. Очите му отразяваха пълната луна, която светеше с все сила на ясното, черно небе. Почти не издаваше звук, сякаш не можеше да се задъха. Тичаше, целеустремено напред, прескачайки всяко малко камъче, всяка съчка в гората.
Знаеше, че ще бъде убит. От това не можеше да избяга.
И все пак бягаше, сякаш все по-бързо с всяка следваща стъпка, всяко докосване на кракът му на твърдата земя. Нищо не беше вече същото с него след онази нощ. Усещаше го в скоростта си. Вятърът минаваше през светлата му коса и усещаше нощният студ.
Спря едва, когато стигна до входната врата. Пое си дълбоко въздух и изчака, за да се убеди, че диша равномерно – сякаш никога не е бързал, след което дръпна дръжката надолу.
- Скъпа, прибрах се – каза, отваряйки вратата.
Тя се обърна. Лунната светлина, проникваща през прозореца, озаряваше алените й къдрици.

.: Съдържание :.