PART 7: Мистериозният квартал

Правеше бавни крачки, докато високата, стройна фигура го придържаше.
- Ето... така – помогна Му да седне на дивана – Ще мине време, преди да се възстановите. Харесва ли Ви апартамента?
Очите му огледаха стаята. Беше луксозно жилище, избрано специално от Тримата забулени, финансирано лично от тях. Изобилстваше от златни орнаменти по кървавочервените завеси и рубинените дивани. Всяка вещ сякаш имаше невидим етикет на себе си „скъпо“, а на някои от тях си беше направо видим, тъй като Никалъс бе забравил да ги махне.
Кимна тихо. Почти не можеше да говори. Устните му бяха пресъхнали и трябваше да пести силите си, докато се възстановяваше.

- Какво... – едва изрече.
Никалъс се обърна рязко, но преди да направи жест да го накара да пести силите си, Той вдигна ръка и продължи.
- Какво ново – пое си въздух. Никалъс търпеливо зачака и седна на фотьойла срещу него – докато ме нямаше?
Отметна няколко от палавите къдрици, които обрамчваха студеният му корпоративен лик и делово се протегна към куфарчето си, което бе оставил на масата.
- Тук са статистиките за свръхестествената активност в града през последните години – каза – А-а – прекъсна Го, докато Той се опитваше да подаде ръка, за да ги вземе – Аз ще чета. Вие само слушайте. – след което зелените му очи се стрелнаха по листите, които държеше в себе си – В последните години се забелязва намаляване на вещерството в района – все по-малко хора откриват скрити Мистериозни кутии в мазетата си и отключват способностите си. Тези от тях, които ги правят, обикновено стават добри вещици. Върколаците са се изселили основно в гората, за да не нараняват хора, водени от някаква групировка на Вегитарианците върколаци, а вампири не са забелязвани в града от последните 50 години.
- Всичко.... е.... трагично... – изрече едва Той.
Никалъс прилежно прибра документите в папка и се изправи.
- Къде... отиваш...? – попита.
- Трябват ви души за да възстановите силите си – обърна студеният си корпоративен лик към него – В края на краищата, аз съм адвокат.